Да получиш електронни везни за рождения си ден – Y.A.P.L

Когато се сетихме с колегите колко хубав и ценен подарък биха могли да бъдат едни електронни везни, тъкмо нашата колежка Мара от щанда за картофи и люти чушлета навършваше 50 години. Юбилей грандиозен, достоен за такива ценни подаръци като последния писък на артикула електронни везни.

Нали я виждахме Мара как се мъчи с тоя изкривен от годините кантар (интересно дали беше по-стар от нея), с очуканите тежести, с вечното побутване с пръст, не за да излъжеш клиента, а за да накараш кантара въобще да премери. Ах, как страдаше Мара от несъвършенствата на своя кантар (и сигурно мечтаеше за електронни везни, но не казваше). Червеше се, пъшкаше, заканваше се, че ще напусне. Пък ние, останалите – от щандовете за бамя и лук, за домати и копър, за краставици и киселец, не искахме тя да напуска, живота не можехме да си представим без нея. Без нашата Мара.

И тъй, речено – сторено. Намерихме много електронни везни на http://stedy.bg/content/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8, разгледахме, но решихме да преценим на място и отидохме с един колега в магазина им да видим като какви везни продават. Право ви казвам, уплашихме се. Десетки видове електронни везни, наредени по рафтовете. Говорещи, пеещи, какви ли не, с всякакви екстри. Ние обаче рекохме на консултанта-продавач, че искаме по-обикновени електронни везни, да не вземе да се шашне Мара, да се побърка и вместо да изпишем вежди – да извадим очи.

Показа ни ги – уж по-обикновените електронни везни. Страхотен дизайн, приличат на красива жена, с всичките й екстри. Колегата възкликна, аха-аха тутакси да ги вземе, но аз го сръчках, за Мара ни трябва подарък, който да прилича на красив мъж, а не на красива жена, нали така?! Колегата се сепна и тутакси се съгласи.

Консултантът-продавач изчезна зад завесата на магазина и ние решихме, че е отишъл да ни донесе желаното. Поговорихме си с колегата за разни други работи, почакахме, когато вече бяхме започнали да купим търпение, консултантът-продавач се появи най-после.

Пред смаяните ни очи той постави пакет върху тезгяха и започна да го разопакова, като ни гледаше леко предизвикателно, от което заключихме, че ни е донесъл мечтания от нас подарък за колежката Мара. След няколкото пласта скоч и ненужни хартии продавачът-консултант извади едни доста обикновени електронни везни, в които обаче, ако с вгледа човек, можеше да съзре една стаена вътрешна стабилност, готовност да свършиш работата, без много да парадираш и прочие неща, характерни за един мъж. Може би красив, а може би не – още не можехме да решим, докато с любопитство наблюдавахме сложените пред нас електронни везни.