История на вратите – Y.A.P.L – мястото за вашите статии

Вратите имат близо хилядагодишна история, като през това време многократно променят функцията си. Първите врати са открити в гробниците на древен Египет, където са били единични или двойни, направени задължително от дърво. Поради сухия климат там не е имало възможност да се разпаднат или да изгният.

По-късно, вратите, описвани от Омир, са обикновено рамкирани със сребро или месинг. Освен това са използвани най-вече маслиново дърво, дъб, кедър и кипарис.

Най-интересна е историята на римските и гръцките врати – те са били буквално всякакви – единични, двойни, плъзгащи се или сгъващи се. Най-често се срещат двойните врати на храмовете. Добър пример са прочутите врати на църквата Св. Св. Козма и Дамиан в Лацио – те демонстрират работата на римляните с метал от апогея на този период – рамкирани са с бронз. Интересно е, че вратите на Пантеона са почти същите като тези на базиликата.

И така, постепенно се редуват традиции и начини на изработка, познати още от Древността – метал, дърво, единични, двойни врати. Започват да се появяват първообразите на днешните автоматични врати, вратите със сензорите. Най-известни в Италия остават бронзовите врати, те са и най-емблематични за историята.

Първите автоматични врати със сензори пък се изобретяват в Китай. Най-старите врати, запазена и до днес, са тези на базиликата Sen Ambrogio в Милано, от четвърти век. За Средновековието е емблематична медта като материал за изработка – отново най-често срещаните и най-големите шедьоври в тази област са от Италия и, тук навлиза нещо ново в историята, от Константинопол. По-късно, през Ренесанса, отново се опростяват моделите на произвежданите врати.

С появата на стила Рококо, който заменя Барока, вратите добиват онази величествена и монументална функция, която днес познаваме от повечето исторически паметници. С течение на времето, до началото на 19. Век Франция се установява като водещ производител на мебели, в това число и врати. Френските майстори възраждат древноегипетската традиция – вдъхват нов живот в стари модели на Египет, Древен Рим, или Елада.Най-вече работят с махагон, който тогава се внася от Централна Америка. В годините около Втората световна война се залага най-вече на оловото и металните врати. По-късно приоритетите пак се връщат към майсторите на дърво.

Чак към 60-те – 70-те години се появява това, което днес познаваме като класическа врата. Днес дървените врати са вече много разнообразни по дизайн и декорация. Най-често се използват орех и дъб, понеже се считат за най-здрави. Разбира се, вече съществуват и още много видове материали, от които могат да се изработват врати, затова класическите дървени или метални врати са се превърнали в лукс, познат на ценителите на историята.